"Да, България" хвана Гълъб Донев в лъжа за писмото му до Европейската комисия
"Да, България" хвана Гълъб Донев в лъжа за писмото му до Европейската комисия
Политическото напрежение около бюджета и пенсионната система се изостри, след като от "Да, България" обвиниха вицепремиера и министър на финансите Гълъб Донев в разпространяване на невярна информация относно официалната кореспонденция на страната с Европейската комисия. Повод за скандала стана писмо на финансовото министерство до Брюксел, свързано с мерките за овладяване на бюджетния дефицит.
Според политическата формация съществуват две различни версии на писмо с един и същ изходящ номер и дата – 2 ноември 2026 г., адресирано до генералния директор по икономическите и финансовите въпроси на ЕК Маартен Вервей. От "Да, България" твърдят, че в първоначалния вариант на документа правителството е предложило конкретна мярка за намаляване на вноската към универсалните пенсионни фондове от 5% на 2% за периода 2027–2028 г., като разликата се пренасочва към държавното обществено осигуряване. В публикуваната на сайта на Европейската комисия версия обаче това предложение за втория пенсионен стълб напълно липсва, а прогнозите за бюджетния дефицит през следващите години са различни.
Представители на "Да, България", сред които Божидар Божанов и Ивайло Мирчев, заявиха, че разполагат с оригиналните файлове и метаданните от деловодната система, които доказват съществуването и на двете версии. Те обвиниха финансовия министър в опит да прикрие намеренията на кабинета за посегателство върху спестяванията на гражданите след острата обществена реакция. От формацията поискаха пълна прозрачност за движението на документите и призоваха за оставката на Гълъб Донев с аргумента, че доверието в институцията е безвъзвратно нарушено.
От своя страна финансовият министър категорично отхвърли обвиненията в манипулация. В официална позиция Гълъб Донев заяви, че българското правителство не е предлагало пред Европейската комисия пренасочване на част от осигурителните вноски от втория пенсионен стълб към Националния осигурителен институт. Той уточни, че подобни варианти може да са били обсъждани в процеса на изготвяне на политиките, но отрече това да е финалното и официално предложение на държавата. Въпреки неговите уверения, казусът продължава да предизвиква остри дебати относно прозрачността, с която българските власти комуникират финансовите си планове с европейските партньори.
