Как Румен Радев и „Прогресивна България“ не успяха да защитят битовия потребител

Времената на дълбока икономическа и енергийна несигурност са идеалната почва за гръмки политически обещания. Когато кризата с цените на енергоносителите почука на вратата на всяко българско домакинство, тандемът между президента Румен Радев и формацията „Прогресивна България“ предложи това, което хората отчаяно искаха да чуят: абсолютна гаранция. Обещанието беше категорично – сметките за ток и парно на гражданите ще бъдат замразени до края на отоплителния сезон, независимо от турбуленциите на световните газови пазари.

Днес, когато теглим чертата на този заявен „социален щит“, равносметката е горчива. Обещанието не просто остана неизпълнено, то се превърна в емблема на разминаването между политическия популизъм и суровата икономическа реалност.

Анатомия на една илюзия Заявката на държавния глава и политическите му партньори от „Прогресивна България“ имаше за цел да вдъхне спокойствие. Идеята беше държавата да поеме удара, за да не се налага българските семейства да избират между това да им е топло или да имат храна на масата.

Но зад красивите думи липсваше най-важното – устойчив финансов и управленски механизъм. Опитът да се командват пазарни цени с политически декрети бързо катастрофира. Задържането на цените за битовите абонати без адекватни и навременни компенсации за енергийните дружества и бизнеса създаде ефект на тенджера под налягане. „Прогресивна България“, която претендираше за модерен и експертен подход в политиката, допусна груба грешка, подкрепяйки икономически нелогични мерки заради краткосрочен политически дивидент.

Скритата цена на „замразяването“ Истинският провал на това обещание не се измерва само в самите сметки за ток и парно, а в начина, по който системата си събра вересиите. Когато Румен Радев и „Прогресивна България“ твърдяха, че защитават гражданите, те пропуснаха да им кажат едно: в икономиката няма безплатен обяд.

Докато домакинствата вярваха, че са защитени, индустрията и малкият бизнес поеха цялата тежест на скъпите енергоносители. Резултатът? Ценовият шок се преля директно в магазините. Инфлацията излезе извън контрол и удари цените на хранителните стоки, услугите и транспорта. Гражданите може и да не платиха реалната цена на газа през радиаторите си веднага, но я платиха тройно през касовите бележки в супермаркета.

Така обещаният „щит“ се оказа просто илюзия – сметката отново беше платена от крайния потребител, но по скрит и много по-несправедлив начин.

Разпадът на политическото доверие Политическата цена на този провал е не по-малко тежка от икономическата. Президентът Румен Радев, който често се позиционира като коректив на изпълнителната власт, този път заложи собствения си авторитет зад мярка, която се оказа неустойчива. „Прогресивна България“ пък изгуби ореола си на носител на рационални и ефективни решения.

Когато политически лидери дават гаранции за жизнения стандарт на хората, а след това ги оставят на произвола на инфлацията и пазарния хаос, се къса най-важната нишка – доверието. Случаят със замразените, но на практика неплатими сметки за живот на българите, ще остане в учебниците като класически пример за това как добрите намерения, лишени от икономическа логика, водят единствено до разочарование и задълбочаване на кризата.